Без душа и със странно усещане за болка: наистина ли червенокосите имат нужда от повече упойка?
Има доста вярвания за червенокосите хора: че сякаш нямат душа, че са по-щастливи или, да вземем за пример, изказванието, че изпитват болежка по друг метод и по тази причина от време на време се нуждаят от по-високи дози болкоуспокояващи или упойка, според от лекарството.
Но дали това в действителност е правилно и в действителност ли червенокосите хора изпитват болежка по друг метод от другите? Уви, всичко е объркващо по този въпрос, написа Live Science. Например обзор от 2023 година, оповестен в списанието Anesthesiology and Perioperative Science, включва разнообразни отчети от анестезиолози и резултати от други изследвания, извършени при хора и животни. Резултатите демонстрират, че съществуването на алена коса в действителност е обвързвано с изменена сензитивност както към самата болежка, по този начин и към медикаментите за болежка.
В същото време детайлностите за това по какъв начин тъкмо се разграничават чувствата за болежка на притежателите на огнена коса остават малко неразбираеми. Според Jaideep Pandit, съветник анестезиолог в Oxford University Hospitals NHS Foundation Trust, съавтор на прегледа от 2023 година, главният проблем е, че работата нормално се концентрира върху разнообразни форми на болежка.
И по този начин, някои изследвания демонстрират, че червенокосите са по-чувствителни към избрани типове болежка, само че не и към други. Например, едно изследване откри, че червенокосите дами са по-чувствителни към болежка, обвързвана с температурата, а нервният блокер лидокаин е по-малко ефикасен при лекуване на болежка при тях, в сравнение с при тъмнокоси дами. В същото време друго изследване демонстрира, че червенокосите са по-малко чувствителни към болежка от електрически удари, в сравнение с останалите хора.
В същото време учените означават, че връзката сред алената коса и болкоуспокояващите също не е явна. Например, някои доказателства сочат, че червенокосите се нуждаят от 20% повече обща упойка, с цел да останат седирани, както и повече местна упойка за понижаване на болката. Доказателствата обаче сочат, че те в действителност са по-чувствителни към опиоиди като морфин и фентанил. Но с цел да се усложнят нещата, в изследване от 2015 година откривателите не откриха разлики сред реакциите на червенокосите и другите хора към упойка или болкоуспокояващи.
През 2021 година екип от учени от отделението по дерматология в Масачузетската обща болница, управителен от доктор Дейвид Фишър, организира изследване, разглеждащо болката при червенокоси мишки. В резултат на това учените заключиха, че червенокосите може да възприемат болката като по-интензивна, само че те също имат по-висок предел. Според Фишър те разкрили, че червенокосите мишки и хора наподобяват някак нечувствителни към болката първоначално, само че когато доближи висок предел, червенокосите я усещат повече от останалите.
И въпреки всичко учените не могат да отговорят изрично на този въпрос. Факт е, че хората са толкоз генетично комплицирани, че е просто мъчно да се дефинира една единствена генетична причина за техните прекарвания. В резултат на това Фишър и сътрудниците му вземат решение да изследват в лабораторията болката, върху която имат цялостен генетичен надзор.
Екипът на Фишър изследва мишки, които са генетично идентични, като се изключи това, че имат алена или черна коса. За да избегнат пристрастия, учените кръстосаха мишки с вариант албиноси, карайки ги да носят гени за алена или черна коса, само че в действителност не създават никакъв пигмент. Резултатите демонстрират разлики в това по какъв начин мишките усещат болежка, даже когато въобще не създават пигмент.
Изследователите са разкрили, че генът MC1R, носен от червенокосите, визира протеин в клетките, произвеждащи пигмент в тялото. Екипът също откри, че в допълнение към смяната на протеина, аленият вид на MC1R също кара меланоцитите да създават по-малко от веществото POMC, което се свързва с чувствителността към болежка и опиоиди.
Сега учените имат вяра, че по-малкото POMC всъщност покачва прага на болката, както и покачва чувствителността към болежка и понижава чувствителността към избрани опиоиди.
Превод: GlasNews
Но дали това в действителност е правилно и в действителност ли червенокосите хора изпитват болежка по друг метод от другите? Уви, всичко е объркващо по този въпрос, написа Live Science. Например обзор от 2023 година, оповестен в списанието Anesthesiology and Perioperative Science, включва разнообразни отчети от анестезиолози и резултати от други изследвания, извършени при хора и животни. Резултатите демонстрират, че съществуването на алена коса в действителност е обвързвано с изменена сензитивност както към самата болежка, по този начин и към медикаментите за болежка.
В същото време детайлностите за това по какъв начин тъкмо се разграничават чувствата за болежка на притежателите на огнена коса остават малко неразбираеми. Според Jaideep Pandit, съветник анестезиолог в Oxford University Hospitals NHS Foundation Trust, съавтор на прегледа от 2023 година, главният проблем е, че работата нормално се концентрира върху разнообразни форми на болежка.
И по този начин, някои изследвания демонстрират, че червенокосите са по-чувствителни към избрани типове болежка, само че не и към други. Например, едно изследване откри, че червенокосите дами са по-чувствителни към болежка, обвързвана с температурата, а нервният блокер лидокаин е по-малко ефикасен при лекуване на болежка при тях, в сравнение с при тъмнокоси дами. В същото време друго изследване демонстрира, че червенокосите са по-малко чувствителни към болежка от електрически удари, в сравнение с останалите хора.
В същото време учените означават, че връзката сред алената коса и болкоуспокояващите също не е явна. Например, някои доказателства сочат, че червенокосите се нуждаят от 20% повече обща упойка, с цел да останат седирани, както и повече местна упойка за понижаване на болката. Доказателствата обаче сочат, че те в действителност са по-чувствителни към опиоиди като морфин и фентанил. Но с цел да се усложнят нещата, в изследване от 2015 година откривателите не откриха разлики сред реакциите на червенокосите и другите хора към упойка или болкоуспокояващи.
През 2021 година екип от учени от отделението по дерматология в Масачузетската обща болница, управителен от доктор Дейвид Фишър, организира изследване, разглеждащо болката при червенокоси мишки. В резултат на това учените заключиха, че червенокосите може да възприемат болката като по-интензивна, само че те също имат по-висок предел. Според Фишър те разкрили, че червенокосите мишки и хора наподобяват някак нечувствителни към болката първоначално, само че когато доближи висок предел, червенокосите я усещат повече от останалите.
И въпреки всичко учените не могат да отговорят изрично на този въпрос. Факт е, че хората са толкоз генетично комплицирани, че е просто мъчно да се дефинира една единствена генетична причина за техните прекарвания. В резултат на това Фишър и сътрудниците му вземат решение да изследват в лабораторията болката, върху която имат цялостен генетичен надзор.
Екипът на Фишър изследва мишки, които са генетично идентични, като се изключи това, че имат алена или черна коса. За да избегнат пристрастия, учените кръстосаха мишки с вариант албиноси, карайки ги да носят гени за алена или черна коса, само че в действителност не създават никакъв пигмент. Резултатите демонстрират разлики в това по какъв начин мишките усещат болежка, даже когато въобще не създават пигмент.
Изследователите са разкрили, че генът MC1R, носен от червенокосите, визира протеин в клетките, произвеждащи пигмент в тялото. Екипът също откри, че в допълнение към смяната на протеина, аленият вид на MC1R също кара меланоцитите да създават по-малко от веществото POMC, което се свързва с чувствителността към болежка и опиоиди.
Сега учените имат вяра, че по-малкото POMC всъщност покачва прага на болката, както и покачва чувствителността към болежка и понижава чувствителността към избрани опиоиди.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ